Спаси, дари на ....

Намирате се в: Начало

Сега помагаме на:

ВАЖНО!!! За повече информация натиснете(кликнете) върху снимката.
Кристиян	Гьоркем

Джансу

Written by Деси Хурмузова
вторник, 04 март 2008
Приключила кампания! Малкото момиченце на снимката е Джансу Ибрямова от Русе, на 1 годинка и 10 месеца. Страда от ретинопатия на двете очички. Детето се ражда в седмия месец от бременността. По тази причина Джансу прекарва 2 месеца в кувьоз. Още след първия месец, лекарите съобщават на майката, че детето има проблем с очите и незабавно го транспортират в СБАГАЛ Варна, неонатологично отделение, където е извършена криотерапия. Специалистите обясняват на майката Анифе, че резултатът от операцията няма да е моментален – трябва да се изчака. След 2 месеца тя води бебето на контролен преглед във Варна. Прогнозите, според опериралите лекари, са добри. След известно време обаче, Анифе забелязва, че няма никакво подобрение и отново завежда Джансу на лекар, този път в Русе. След проведения преглед се установява, че детето е с почти напълно отлепени ретини. Д-р Цонева казва на родителите, че тук в България нищо не може да се направи. Препоръчва като единствено спасение за зрението на момиченцето спешна операция в Белгия, която ще струва около 4500 лв. Разказва за много дечица, които след такава операция в чужбина са прогледнали. Обнадеждена, Анифе не се бави нито миг. Баща й тегли банков кредит от 7000 лв. и на 20 май 2007 год. родителите заминават за клиника „Синт Аугустинус”, Вилкрийк Белгия. Там научават, че цената на операцията би била около 1300 евро, но само, ако лечението се поеме чрез Формуляр Е112, издаден от българската здравноосигурителна каса. В противен случай Джансу ще бъде третирана като частен пациент от държава нечленка на Европейския съюз и операцията на двете очички, заедно с престоя и прегледа с упойка, ще струва 7850 евро. Представяме ви офертата от белгийската клиника - стр.1, стр.2 и стр.3. Родителите нямат толкова пари и се връщат в България. На 8 юни 2007 год. подават молба в НЗОК за издаване на формуляр Е112 за планирано лечение в чужбина, с входящ № 19-01-69. Получават отговор 3 месеца и половина по-късно – на 26 септември 2007 год. Касата уведомява родителите, че насочва случая на детето към националния консултант по очни болести за становище дали лечението не би могло да се извърши в ЛЗБМП на територията на Република България. Оттогава до днес, повече от 5 месеца, развитие по молбата няма. На телефонния номер, даден на родителите за информация – 9656746, никой не отговаря. На 20 февруари 2008 год. Анифе подава молба за финансиране и в Министерство на здравеопазването. В момента документите са в КЛЧ, но все още не са разгледани. Времето, в което операцията на Джансу би дала резултат и би й върнала зрението, изтича невъзвратимо! Към 6.03.2008 год., вече 280 дни изключително важната интервенция, от която зависи дали едно дете ще вижда и за която няма алтернатива, се бави от НЗОК без мотиви и без яснота кога въпросът ще бъде решен. Това е причината, поради която родителите на момиченцето са принудени да се обърнат с молба за помощ към всички - заедно да върнем зрението на малката Джансу! Дарителска сметка на Джансу Анифе Ибрямова: Обединена Българска Банка Сметка в евро: BG58UBBS80021424819410 Сметка в лева: BG88UBBS80021044263620 BIC UBBSBGSF Репортаж за Джансу в "Календар" на Нова телевизия Обсъди във форума. (47 мнения)

[ Back ]

Още по темата:

Думи за Дари:

Гневът отмина бавно и болката се притъпи,
поглеждам усмивката ти постоянно, но тя спи.
Застинала е в съзнанието ми трайно
не търся аз разплата, загубих недостойно.
Надеждата… това загубих аз до днес
разкъсах я на парчета, като пес.
Захвърлих я и непотребна тя пропадна,
но тежка мисъл се прокрадна.
Защо потърсих аз опора в теб детето,
това ли бе шегата на сърцето?
Изменям му и забравям за тъгата
гласът на разума приемам и затръшвам и вратата.
Опората сме ние, порастнали деца
с обвити в страх сърца.
Истината неприятна отбягваме прекрасно,
но колко дълго… не е ясно.
Дали ще ни застигне… изведнъж?
А може ли да я посрещнем … поне веднъж?

Събудете се, да помагаш не е грях…
Що за безумие е тоя страх…

www.sibir.bg/blog/Uruk_hai